EN
Начало » Проекти » Езиково културноисторическо наследство на българите » Етнокултура и национален комуникативен стил

Етнокултура и национален комуникативен стил

Секция за етнолингвистика

Срок: 2017 г. – 2022 г.

Вид на проекта: колективен, национален

Финансиране: бюджетна субсидия

Ръководител: проф. д-р Мария Китанова

Участници: проф. д-р Мария Китанова, проф. д.ф.н. Мариана Георгиева, доц. д-р Мариана Витанова, доц. д-р Йоанна Кирилова, доц. д-р Калина Мичева-Пейчева, гл. ас. д-р Надежда Николова, д-р Цветелина Ангелова, доц. д-р Ваня Мичева (Секция за история на българския език), ас. Теодора Кръстева

Анотация:

Проектът е свързан с изследването на ключови концепти от българската култура и език, включително в съпоставка с други езици. Целта е въз основа на данни от различни източници (синхронни, диахронни и анкетни материали) да се очертаят стереотипите на българина и езиковоспецифичните лексикализации на понятия, свързани с националния бит и култура. Изследователската дейност е насочена също така към разкриването и изучаването на културно-специфичните особености на комуникацията, на национално-културната съставяща на речта, както и към системното проучване и описание на граматичната система на българския език. В рамките на проекта се разработват три теми. Първата тема „Асоциативният свят на българина“ (2020 – 2022 г.) е с ръководител проф. д-р Мария Китанова и участници: проф. д-р Мария Китанова, доц. д-р Мариана Витанова, доц. д-р Йоанна Кирилова, доц. д-р Калина Мичева-Пейчева, доц. д-р Ваня Мичева, гл. ас. д-р Надежда Николова, д-р Цветелина Ангелова. Изследването е свързано с българското участие в проекта EUROJOS. Методологията, по която се работи, е създадена от Люблинската етнолингвистична школа и включва проучване на синтагматичните и парадигматичните отношения на лексемите. Ще се изследват родината като ценност в българската езикова картина на света, както и концептите здраве, душа, народ, справедливост и солидарност. Втората тема е „Когнитивни аспекти на изречението“ (16 юли 2020 г. – 15 юли 2023 г.) с изпълнител проф. д.ф.н. Мариана Георгиева. Целта е да се представят ресурсите на граматикализацията в строежа и състава на изречението чрез когнитивния подход и да се изследват проекциите на езиковата категоризация на факти и събития от действителността в категоризацията в синтаксиса чрез анализ на позиции в структурата и в състава на изречението. Третата тема „Езикова личност и езиково пространство в медийния дискурс“ (1 септември 2020 г. – 1 септември 2023 г.) е с ръководител проф. д.ф.н. Мариана Георгиева и участници: проф. д.ф.н. Мариана Георгиева, доц. д-р Владислав Миланов (външен сътрудник, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и ас. Теодора Кръстева. Целта е да се представят езиковата личност в медийния дискурс като инициатор, като автор и като адресат, както и параметрите на езиковото пространство в медийния дискурс като референция на концептосферата на публичното пространство. Анализът на вербалните и невербалните средства за референция на езиковата личност е средство за определяне на аксиологията и интерпретацията на езиковото съзнание в публичните му валенции. Проследява се езиковата агресия, както и неоконцептите в езиковото съзнание в медийния дискурс. За целите на проекта ще се ползват контекстовият метод, статистическият метод, когнитивният метод.

Проектът се отнася към приоритетните направления на Института за български език Езиково културноисторическо наследство на българите, Теоретични езиковедски изследвания, Езикова култура.

Резултати: монографии, тематично свързани студии и статии; бюлетин.

начало