Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ е основан на 15 май 1942 г. като Служба за български речник към Българската академия на науките. През 1947 година Службата за български речник прераства в Институт за български речник, а през 1949 година – в Институт за български език.
Институтът за български език към Българската академия на науките е национален научен център за изследване и описание на българския език – на неговото съвременно състояние, история, диалектно многообразие и на връзките му с други езици.
Мисията на Института за български език е свързана с:
– развитие на фундаментални и научноприложни изследвания на българския език в съответствие с националните и европейските приоритети;
– изследване, описание, съхранение и популяризиране на българското езиково културноисторическо наследство;
– развитие на езикови ресурси и технологии за български език;
– подпомагане на изучаването на български език на всички равнища.
В изграждането на Института за български език участват видни български езиковеди – членове на Българската академия на науките и дългогодишни университетски преподаватели: акад. Стоян Романски, акад. Владимир Георгиев, акад. Стефан Младенов, чл.-кор. Любомир Андрейчин, чл.-кор. Кирил Мирчев, чл.-кор. Иван Леков, проф. Стойко Стойков. Те имат огромни заслуги за организирането и осъществяването на научните изследвания в Института за български език в направленията българска лексикология и лексикография, съвременен български език, балканско езикознание и етимология, старобългарски език и история на българския език, диалектология. Професионалният път на редица техни ученици и известни български езиковеди също е тясно свързан с Института за български език: акад. Валентин Станков, акад. Иван Дуриданов, чл.-кор. Дора Иванова-Мирчева, чл.-кор. Емилия Пернишка, чл.-кор. Мария Попова, чл.-кор. Тодор Бояджиев, проф. Йордан Заимов, проф. Светомир Иванчев, проф. Кристалина Чолакова, проф. Йордан Пенчев, проф. Тодор Тодоров и много други. Директор на Института за български език в периода 1976 – 1977 година е проф. Светомир Иванчев. Следващи директори на Института за български език са: акад. Валентин Станков (1977 – 1979), чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева (1979 – 1989), чл.-кор. проф. Тодор Бояджиев (1989 – 1992), доц. д-р Стоян Жерев (1992 – 1994), доц. Юлия Балтова (1995 – 2002), проф. Васил Райнов (2003 – 2011).
Приоритетни области в работата на Института за български език от неговото създаване до наши дни са: академичните речници на българския език; езиковото културноисторическо наследство на българите; теоретичните езиковедски изследвания; а в по-ново време и електронните езикови ресурси и езиковите технологии.

Речник на българския език
Ръководител на Службата за български речник (1942 – 1951) и първи директор на Института за български език (1947 – 1951) е акад. Стоян Романски. Акад. Стоян Романски, както и останалите известни езиковеди, с чиито имена се свързва началният тласък в развитието на Института за български език, е учен с енциклопедични знания, интереси и постижения в области като: старобългарски език, сравнителна граматика на славянските езици, общо и славянско езикознание, етнография. Акад. Стоян Романски е и дългогодишен ръководител на Секцията за български речник към Института за български език (1951 – 1958), днес Секция по българска лексикология и лексикография.
Многобройните речници, които Институтът съставя, отговарят на нуждите на съвременното общество от качествени и професионално изработени справочници за значението, формите, употребата и произхода на думите в българския език. Основният лексикографски труд на Секцията по българска лексикология и лексикография е „Речник на българския език“. Многотомният „Речник на българския език“ е най-големият и представителен тълковен речник – в него се отразява състояние на лексикалната система на езика от началото на XIX век досега. От 1977 година до 2017 година са издадени 15 тома на Речника (до буква Р включително), които включват 119 229 заглавни думи. Главни редактори на Речника са били: проф. Кристалина Чолакова (осем тома), проф. Веса Кювлиева-Мишайкова (два тома), чл.-кор. Емилия Пернишка (четири тома), проф. Лилия Крумова-Цветкова (четири тома), проф. Мария Чоролеева (четири тома), проф. Иван Касабов (един том). доц. Юлия Балтова (един том).
Включените в Речника лексикални единици илюстрират стилистичното и функционално разнообразие на българския език (книжовна лексика, разговорна лексика, диалектни думи, термини, остарели думи, нови думи, чужд думи и др.). Заглавните думи са придружени от информация за правописа на отделните форми, граматичните характеристики на основната форма и бележки, които характеризират стилистичната, терминологичната, историческата, диалектната или жаргонната употреба на дадена дума. Системата от значения, които са свързани с дадена заглавна дума, е представена разгърнато, посочени са достатъчно примери, които илюстрират по подходящ начин значенията. Речникът предлага много примери за илюстрация на употребата на съответните значения и съдържа богата система от фразеологизми, синоними и антоними. От 2014 година Речникът е достъпен в интернет, а през 2016 година към него е добавен и третият том на „Речник на съвременния български книжовен език“, за да може да се правят справки за думи с начална буква до Я включително.
От самото ѝ създаване досега в Секцията за българска лексикология и лексикография се проучва лексикалното богатство на българския език, разработват се теоретични въпроси от областта на българската лексикология и лексикография, както и различни видове речници: тълковни, синонимни, антонимни, на чуждите думи, на новите думи и др. Сериозно теоретично постижение е тритомният труд „Българска лексикология и фразеология“, обобщаващо изследване, което описва лексикалната и фразеологичната система на българския език.

Терминологични речници
Пряко свързана с лексикографската работа е работата на Секцията по българска терминология и терминография, основана през 1993 г. от чл.-кор. Мария Попова като Служба за българска терминология. В Секцията се извършат теоретични изследвания, свързани с общата и българската терминология, и се разработва поредица от терминологични речници. Издадени са: „Терминологичен речник по природни науки“, Терминологичен речник по хуманитарни науки“ и „Терминологично-енциклопедичен речник по обществено-политически науки“. Речниците представят основните термини и някои названия, отнасящи се към: природните науки – биология, физика, химия, география и астрономия; хуманитарните и социалните науки – български език, литеpaтуpa, филocoфия, логика, психология, изобразително изкуство, музика, история, политика, право и етика. Речниковите статии имат енциклопедичен характер и предоставят информация за значението на термина от съответната област, а в много случаи и част от знанието за обекта, означен с термина. При случаи на синонимия между термини се прави препратка към един от тях, който е описан подробно. Отразена е и връзката между родови и видови термини, както и между термини, които означават цяло и неговите части. Теоретичните постановки при терминологичното описание са обобщени в труда „Теория на терминологията“.

Български етимологичен речник
Основна заслуга за въвеждането на етимологичната проблематика в езиковедските изследвания на Института за български език има акад. Владимир Георгиев – основател на Секцията по българска етимология и ономастика и един от първите автори, съставители и редактори на многотомния „Български етимологичен речник“, едно от най-значимите постижения на Института за български език. Акад. Владимир Георгиев е бил директор на Института за български език (1951 – 1957), заместник-председател на БАН (1959 – 1972), както и заместник-ректор и ректор на Софийския университет. Акад. Владимир Георгиев е учен с енциклопедични знания, широки интереси и автор на изследвания, които влияят на развитието на езиковедската българистика в области като: общо езикознание, индоевропейско езикознание, сравнително-историческо езикознание, българска етимология. Той е основател на сп. „Балканско езикознание“ – печатен орган на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, и е негов главен редактор от 1959 година до 1986 година. През 2014 година, след 20-годишно прекъсване, Институтът за български език възобнови наградата за трудове в областта на езикознанието на Фонд „Академик Владимир Георгиев” в изпълнение на волята на изтъкнатия учен и направеното от него дарение.
В многотомния „Български етимологичен речник“ се обяснява произходът на думите в българския език и се изясняват връзките на българския език с други балкански, славянски и индоевропейски езици. От 1971 година до 2017 година са издадени 8 тома на Речника (до буква Ф включително). Редактори на многотомното издание са били: акад. Владимир Георгиев (четири тома), акад. Иван Дуриданов (два тома), доц. Мария Рачева (два тома), проф. Тодор Ат. Тодоров (три тома), проф. Людвиг Селимски (един том), доц. Лиляна Димитрова-Тодорова (един том).
Речниковите статии на многотомния „Български етимологичен речник“ имат сложна структура и представят значенията на заглавната дума; нейните регистрирани фонетични и морфологични варианти в българските диалекти и останалите славянски езици; пътят, по който думата е навлязла в езика, ако има чужд произход; както и различни мнения за произхода и значението на думата. В Речника се включва както книжовна, така и диалектна лексика, като диалектната лексика присъства и при заглавните думи, и при изброяването на регистрираните варианти на дадена дума. Речникът съдържа информация за многообразието от значения, с които дадена дума може да се употребява както в един, така и в различни диалекти.
Етимологията на голяма част от думите (книжовни и диалектни) в Речника се обяснява на първи път, което има значение не само за езиковедската българистика, но и за етимологичните изследвания върху други балкански, славянски и индоевропейски езици. Богатата лингвистична информация, включена в Речника, може да послужи не само за задълбочени езиковедски анализи, но и има и практически характер при обучението по български език. От 2017 година първите седем тома от „Български етимологичен речник“ се разпространяват като електронни книги от Института за български език.
Работата на Секцията за българска етимология от създаването ѝ до днес е концентрирана върху сложната задача за описанието на произхода на думите в българския език, което включва и разработването на подходяща за изследванията научна методика.
Свързана с проблематиката на Секцията по българска етимология е проблематиката на Секцията по ономастика, която продължава делото на проф. Йордан Заимов, специалист по българска, балканска и славянска етимология и ономастика. В Секцията по приложна ономастика се изследва историята на възникване на различни видове собствени имена в българския език (лични, топоними, хидроними и други), трансформациите им по време на тяхната употреба, както и заимстването им от други езици.

Старобългарски речник
През 1951 година е основана Секцията за история на българския език от член- кореспондент Кирил Мирчев – специалист с обширни познания и постижения в различни области: старобългарски език, история на българския език, българска диалектология, история на българските диалекти, изследване и издаване на български исторически паметници. Основно постижение на Секцията за история на българския език е двутомният „Старобългарски речник“ – преводен и тълковен речник на лексиката, която се среща в класически глаголически и кирилски паметници. В речниковите статии са представени значенията на думите, примери, които ги илюстрират, граматична характеристика, латинските наименования на животински и растителни видове – по този начин структурата на речниковите статии е богата като структурата на речниковите статии на тълковните речници. В края на речниковите статии е включен и преводът на старобългарските думи със съвременните им съответствия – книжовни или диалектни, като диалектните думи са маркирани, по този начин Речникът прилича на преводните речници.
Институтът за български език разпространява двутомния „Старобългарски речник“ като електронна книга от 2015 година.
В Секцията за история на българския език се извършват изследвания, свързани с лексикографското представяне на българския език, илюстриращо периоди от Българското средновековие до Възраждането, изготвят се издания на ръкописи от отделни исторически периоди с езиковедски коментари, като по този начин се проследява развитието на българския език в графично, фонетично, морфологично, синтактично и лексикално отношение. През 2014 година колективният труд на Секцията „Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин)“ получи наградата за езикознание на Фонд „Академик Владимир Георгиев“.

Български диалектен атлас
Основоположник на българската диалектология, основател и първи ръководител на Секцията по българска диалектология и лингвистична география (първоначално наречена Секция по българска диалектология с лингвистичен атлас) към Института за български език (1952 – 1969) е проф. Стойко Стойков. Проф. Стойко Стойков разработва комплексна програма за изследване на българските диалекти, в която е заложена съпоставката им както със старобългарския език, така и със съвременния български книжовен език. За да се представят и сравнят данните от цялата езикова територия, където се говори или се е говорил български език, се събират материали в продължение на над 30 години от над 2 400 селища; материалите са картографирани в 7 539 карти и представени в 11 атласа, 6 от които са публикувани. В резултат на анализ, съпоставка и обобщение на информацията от диалектните карти се създава „Български диалектен атлас. Обобщаващ том. T. 1 Фонетика. Акцентология. Лексика. T. 2 Морфология“, представящ системата на българския език на диалектно равнище въз основа на теренен материал и материали от писмени източници от над 2 300 селища. Обобщаващият том на „Български диалектен атлас“ съдържа 503 диалектни карти, коментари, списъци и показалци към тях, отразяващи особености на фонетичната, акцентната, лексикалната и морфологичната система на българските диалекти, които показват единството на българския език в неговото развитие и съвременно състояние. Атласът има значение не само за съпоставителни изследвания на фонетично, морфологично и лексикално равнище между българските диалекти, българските диалекти и старобългарски, българските диалекти и съвременния български книжовен език, българските диалекти и останалите славянски езици и техните диалекти; но и за разкриване на единството на българския език като наследник на старобългарския език; както и при описанието на съвременното му състояние.
През 2015 година беше публикувана в интернет „Карта на диалектната делитба на българския език“, която показва основните диалектни области на българското езиково землище и илюстрира диалектите на българския език както графично, така и посредством кратки текстове и автентични аудио записи. Също така Институтът за български език разпространява двутомния „Български диалектен атлас. Обобщаващ том. T. 1 Фонетика. Акцентология. Лексика. T. 2 Морфология“ като електронни книга от 2016 година.
Научноизследователските проекти на Секцията по българска диалектология и лингвистична география са насочени към изследване на българския език на диалектно равнище, което включва анализ и съпоставка на българските диалекти, както по отношение на единството на българския език в неговото развитие и съвременно функциониране, така и по отношение на диалектите на останалите славянски и европейски езици.
Свързани с диалектните изследвания са изследванията по етнолингвистика. Секцията по етнолигвистика е създадена в Института за български език през 2008 година и е наследник на Секцията за етнолинингвистично и културологично изследване на българския език, основана от чл.-кор. Тодор Бояджиев. Изследователските задачи на етнолингвистичните изследвания са фокусирани върху езиковото описание на феномени от традиционната култура на българите и начина, по който различни групи от хора възприемат света и свързаните с това процеси на концептуализация и лексикализация. Етнолингвистичният „Речник на народната духовна култура на българите“ включва диалектна лексика от цялата българска езикова територия и предоставя енциклопедична по своя характер информация за традиционни български обичаи, обреди и вярвания.

Граматика на съвременния български език
Един от основоположниците на съвременната българска граматика – член-кореспондент Любомир Андрейчин, е основател и ръководител на Секцията за съвременен български език (1951 – 1975), както и директор на Института за български език (1957 – 1975). Член- кореспондент Любомир Андрейчин изследва системно въпросите, свързани с българския книжовен език, като оставя не само сериозни теоретични приноси, които са валидни и за съвременното описание на езика, но и развива дейността на Института във връзка с популяризирането на правилната употребата на българския език. В негова чест през 2004 година Институтът за български език е преименуван на Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“.
През 1953 г. член-кореспондент Любомир Андрейчин създава Служба „Езикови справки“, която успешно функционира и досега, предоставяйки консултации по правописни, пунктуационни, граматични и правоговорни въпроси. От 2013 година към телефона за експертна помощ бяха добавени и други канали за комуникация: интернет Справочникът „Езикови справки по интернет“ и Фейсбук страницата „Езикови справки“. Чл.-кор. Любомир Андрейчин основава сп. „Български език“ през 1951 година – печатен орган на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, и е негов главен редактор до 1975 година.
Работата на член-кореспондент Любомир Андрейчин се отразява и върху по-важните правописни речници на Института за български език: „Правописен речник на съвременния български книжовен език“, „Нов правописен речник на съвременния български книжовен език“, „Официален правописен речник на българския език“, „Официален правописен речник на българския език. Глаголи“, които представят основните принципи и правила на правописа и пунктуацията на съвременния български книжовен език, правописа на думите от активния речников състав на българския език и правописа на избрани словоформи, от които личи начинът на изписване на всички членове на парадигмата на дадена дума.
Академик Валентин Станков е отговорен редактор на два от изброените правописни речници – от 1983 и 2002 година, и участва в съставянето на тритомната академична „Граматика на съвременния български книжовен език“.
Академичната „Граматика на съвременния български книжовен език“ е първата граматика, която представя изчерпателно фонетичната, морфологичната и синтактичната структура на българския език на основата на богат илюстративен материал, като се опира на българската граматична традиция до момента. В Академичната граматика се използват общоприети концепции и терминология, като се избягват дискусионни въпроси, както и тясно специализирани термини. Фонетичната структура на съвременния български книжовен език е представена от гледна точка на взаимосвързаните артикулационни характеристики, акустични характеристики и лингвистична функция на звуковете на речта. Лексикално- граматичните категории се разглеждат като единство на форма, значение и употреба, като се представят формите, чрез които се изразява значението на дадена лексикално-граматична категория, дефинира се значението ѝ и се отделя внимание на употребата. Абстрактните обобщения – правилата в синтаксиса, се извличат от конкретен езиков материал, макар че чрез тях се описват закономерности, които важат за множество синтактични структури. При описанието на българската граматика са използвани съвременни теоретични разработки. Например описанието на подчинените определителни изречения включва подялбата на относителните изречения на рестриктивни и нерестриктивни изречения, в зависимост от специфичните им семантични характеристики.
В Секцията за съвременен български език се извършва описание на граматичната система на съвременния български книжовен език, изследва се установяването и развитието на новобългарския книжовен език, изучава се писмената практика и се кодифицират писмените норми на съвременния български книжовен език – правописни и пунктуационни.
С проблемите на езиковата теория и практика в по-общ план се занимава и Секцията по общо и съпоставително езикознание. След редица преобразувания Секцията е наследник на Секцията за съпоставително изследване на българския език с други езици, основана и ръководена от член-кореспондент Иван Леков (1954 – 1978), и Групата по статистическо и приложно езикознание към Секцията за съвременен български език, която по-късно се отделя като Секция за обща, приложна и математическа лингвистика. Трудовете по общо и сравнително езикознание, издадени от Института за български език са значителен брой и със сериозен принос в българското езикознание, сред тях са: „Лингвистика на текста“, „Прагматика на текста“, „Съдбата на турцизмите в българския език и в българската култура“ и др.

Езикови ресурси за компютърна обработка на езика
Проф. Йордан Пенчев създава през 1994 година Секцията за компютърно моделиране на българския език, преименувана по-късно на Секция по компютърна лингвистика. Проф. Йордан Пенчев работи в областта на генеративната граматика и поставя основите на описанието на структурата на българския език с формални методи, подходящи за компютърна обработка.
В Секцията по компютърна лингвистика се разработва Българският уърднет, лексикално-семантична мрежа, която комбинира качествата на добре познатите лексикографски ресурси: съдържа дефиниции и примери, както обикновените речници, но наред с това организира думите, които назовават понятия, в синонимни множества, а синонимните множества – в концептуална мрежа, която отразява системата на понятията в човешкото мислене. Синонимните множества са свързани с различни семантични релации, а свойствата на релациите произтичат от универсалните свойства, които съществуват между явления, събития, състояния и признаци. Българските синонимни множества (121 282 синонимни множества, от които 83 522 са създадени или проверени и допълнени от експерти, а останалите са приписани автоматично) съдържат 255 092 лексикални единици и са свързани помежду си посредством 254 450 семантични отношения. Българските синонимни множества са свързани с преводните си еквиваленти в Принстънския уърднет (първообраза на лексикално-семантичната мрежа), а чрез английски – и с останалите езици (над 70), за които е разработен такъв ресурс.

От 2014 година Институтът за български език предоставя огромното лексикографско богатство, създадено от сътрудниците на Института, за свободно използване в интернет. Освен възможностите за справки в отделните речници, е Речниковият портал ЛексИт, който осигурява единен достъп до речниците на Института за български език в интернет. Това са: компютърният „Граматичен речник на българския език“, предоставящ информация за основната форма, свързаните с нея словоформи и граматичните характеристики на основната форма и словоформите; многотомният „Речник на българския език“; Инфолекс – компютърен речник, съдържащ речници на синоними, антоними, нови думи и фразеологизми, две поредни издания на „Речник на новите думи и значения“. Поддържа се електронната библиотека „Българско езикознание“, която включва трудове на учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ в областта на историята на езика, етимологията и българската диалектология.
В Института за български език се разработват електронни езикови ресурси – едно- и многоезикови речници, едноезикови и паралелни корпуси, и програми за обработка на езика, както и езикови ресурси, специално предназначени за обучение по български език.

В Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ се изследва функционирането на граматичната система и лексикалния състав на съвременния български книжовен език. Изучава се писмената практика и се кодифицират правописните и пунктуационните норми. Проучват се развойните процеси и съвременното състояние на българската лексика и се извършва лексикографско описание на основния лексикален фонд на българския език. Изследванията от областта на лексикологията, историята на езика, диалектологията, етимологията, етнолингвистиката, ономастиката и др. допринасят за изясняване на въпросите за корените на славянското езиково единство и за разкриване на връзките на българския език и българския народ с други езици и народи – славянски, балкански, индоевропейски и неиндоевропейски. Лексикографската продукция на Института за български език е насочена да задоволява нуждите на съвременното общество от качествени и професионално изработени справочници като източник на информация за значението, формите, употребата и произхода на лексиката на българския език. Съществен дял в научната дейност на Института заема комплексното проучване на историческия развой на българския език. Изследват се и се издават писмени езикови паметници от периода IХ – Х до XIX век, осъществяват се проучвания както в областта на историческата диалектология, така и върху съвременните български диалекти, извършват се етимологични и ономастични изследвания.
Главен обект на изследователската дейност на Института за български език е езикът на българите, който има основна роля за изграждане и съхранение на българската национална идентичност. Българистичните изследвания по лексикология, история на езика, диалектология, етимология, ономастика, етнолингвистика, съпоставителните изследвания с други езици, проблемите на езиковедската теория и др. са принос към изследването на културното разнообразие в Европа и света, като едновременно с това открояват богатството и спецификата на българския език.

Светла Коева,
директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
15 май 2020 година