Начало » Структура » Етнолингвистика » Публикации

Публикации

Етнолингвистичен речник на българската народна медицина

Марияна Витанова, Ваня Мичева, Йоанна Кирилова, Калина Мичева-Пейчева, Надежда Николова. Редактори Марияна Витанова, Ваня Мичева. Етнолингвистичен речник на българската народна медицина. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, 368 стр. ISBN 978-619-245-096-0

Традиционната народна култура е развила през вековете система от лечебни практики и магически обреди за лечение и предпазване от различните заболявания. В използваните средства често се преплитат елементи от емпиричен рационализъм и магични представи. Лексемите от тематичните групи „здраве“ и „болест“ разкриват познанията и опита на българина в лечението и профилактиката на болестите, мястото на физическото и психическото здраве в неговата ценностна система. Целта на „Етнолингвистичния речник на българската народна медицина“ е да представи концептите „здраве“ и „болест“ в българската езикова картина на света в диахронен и синхронен аспект, като разкрие техните езикови репрезентанти в средновековни ръкописи и в диалектите от цялото българско езиково землище.

Речникът допълва в лексикографски систематизиран вид още един фрагмент от народната култура и би представлявал интерес както за специалистите от научната общност, така и за по-широка читателска аудитория. Той продължава и обогатява етнолингвистичната лексикография в България, за развитието на която Институтът за български език „Проф. Л. Андрейчин“ има водеща роля.

Речник на духовната култура на българите

Проф. М. Китанова, доц. З. Барболова, доц. П. Легурска, доц. Н. Мутафчиева, доц. М. Симеонова. Речник на духовната култура на българите, София, Наука и изкуство, 2018, 503 стр. Финансиран от Програма “Култура” на Столична община.

Редактори: Зоя Барболова, Мария Китанова; Отговорен редактор: проф. М. Китанова

Речникът на духовната култура на българите е първият енциклопедичен речник на термините, свързани с традиционните български ценности – семейство, дом, празници, обреди, обичаи и вярвания. В него са представени над 5000 наименования и термини с ясни и достъпни дефиниции. Този речник за първи път в българското езикознание реконструира цялостно езиковата картина на света на традиционния българин.

Представата за ума в българската езикова картина за света

Кирилова, Йоанна. Представата за ума в българската езикова картина за света. София, „ДиоМира“, 2017, 201 с.

Задълбочено цялостно изследване на концепта ум в българската езикова картина на света. Разгледани са концептуалните признаци и когнитивните метафори за ума в диахрония – от Средновековието до наши дни. Изведените резултати, както и направените съпоставки и сравнения, са онагледени в таблици. Книгата завършва с азбучен показалец на интерпретираните в нея 530 паремии.

Род, семья и дом в болгарской культуре и языке

Мария Китанова. Род, семья и дом в болгарской культуре и языке. Саарбрюкен, 2015, LAMBERT Academic Publishing, 183 стр.

Структурата на изследването се състои в проследяването на семантичния развой на ключови лексеми, които изразяват понятия от семантическото поле РОД в български език през призмата бинарната опозиция “свой – чужд”. В терминологията на родството семантичното противопоставяне на „своите“ и „чуждите“ е разкрито чрез определени културни кодове – телесен код, зооморфен код, растителен код. Особено място в българската терминолоия на родството заемат „чуждите“ деца – доведени и заварени деца, осиновени деца, деца родени без брак на родителите.

Языковые фрагменты

Марияна Витанова. Языковые фрагменты. Saarbrüken: Lap Lambert Academic publishing, 2015, 93 стр. ISBN 978-3-659-64774-1

Обект на изследване в изданието са концептите труд, село и град в българската фразеология и в диалектите на българския език.

Човешкият живот. Раждане, сватба, погребение. Тематичен речник на семейната обредност

Палмира Леурска, Неда Павлова, Мария Китанова. Човешкият живот. Раждане, сватба, погребение. Тематичен речник на семейната обредност, София, 2012, АИ „Проф. Марин Дринов“

Антропологичният цикъл «Раждане. Сватба. Погребение» разкрива живота на човека от самото начало до неговия край. Трите обредни комплекса са част от триадата раждане – живот – смърт и представят най-важните събития в живота на човека. Предлаганата ономасиологична картина е втора част от проекта, посветен на изследването на културната лексика в идеографски аспект. Структурата на Речника и съставящите го ономасиологични картини носят в себе си информация за обозначаване на определени сфери на дейност, понятия и единични факти в езиковото съзнание и ценността им световъзприемането на традиционната култура. След всеки тематичен цикъл има и азбучна част.

Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания

Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София: Бул-Корени, 2012, 208 стр. ISBN 978-954-798-054-9

Портретът на българина, изграден в книгата „Човек и свят“, обхваща всички значими аспекти на неговата същност: външен вид, интелектуални и психически особености, поведение, социално битие, трудова дейност. Ексцерпиран и анализиран е огромен езиков корпус от фразеологизми, устойчиви съчетания, паремии, сравнения, въз основа на който авторката създава многоликия образ на българина в неговата противоречивост.

Изследването е композирано в три раздела: „Духовният и материалният свят на българина“, „Човекът и светът на животните“, „Селото и градът в езиковата картина на българина“.

Пастирската терминология в Софийско

Йоанна Кирилова. Пастирската терминология в Софийско, „Знак’94“, 2011, 274 с.

Спецификата и интересът към пастирската лексика се определят от факта, че тя принадлежи към на т.н. културна терминология, която е част от плана на изразяване на народната култура, а не просто факт на езика.

Книгата се състои от теоретична част и тематичен етноидеографски речник. В речника свободно е допусната културна информация (реална характеристика на денотатите, техни обредни характеристики и др.). За да бъде събран съпоставим материал, да бъдат регистрирани диалектните различия в говора на отделните села, лексемите са събирани по специално изготвен тематичен въпросник.

Етнолингвистични етюди

Мария Китанова. Етнолингвистични етюди. Велико Търново, 2010, Знак 94, 136 стр.

В тази книга са включени работи, писани от 2005 до 2010 г. Те разкриват търсенията на авторката в областта на етнолинвистиката – етнолингвистичната лексикорафия, лингвокултурологията, когнитивнта семантика, реконструкцията на фрагменти от традиционната българска култура. Обединени са в няколко рубрики: “Отсам и отвъд“, “Магическата сила на думите” и “Хората около нас”.

Тематичен речник на термините на народния календар

Палмира Легурска и Мария Китанова. Тематичен речник на термините на народния календар. София 2008. АИ „Проф. Марин Дринов“, 150 стр.

Речникът представя българския народен календар чрез термините от цялата българска езикова територия в четири цикъла – есенен, зимен, пролетен и летен, в която отделните народни празници са представени чрез ключовите им названия, дефинирани в цялостната им езиково-етноложка семантика. След нея е изработена азбучна част, която е своеобразен показалец към тематичната.

Той е първа част от проекта, посветен на изследването на културната лексика в идеографски аспект. Сложната жанрова природа на речника като тематично-енциклопедично-тълковен е едно успешно прeдизвикателство към традиционната лексикографска типология. Предназначен е за широк кръг читатели.

Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза

Мария Китанова. Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. София, 2008, Изд. „Ето“, 180 стр.

В книгата се анализира функцията на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков и Николай Хайтов по метода на лингвостилистиката. Направено е ново определение на термина сказ като вид „пряк стил“.

Имената на забрадка в българския език. Етнолингвистичен анализ

Зоя Барболова. Имената на забрадка в българския език. Етнолингвистичен анализ. София, 2006, АИ „Проф. Марин Дринов“, 154 стр.

В книгата са разгледани всички названия за забрадки на цялата българска езикова територия. Обърнато е внимание на техните функции и символни значения.

Българският език – древен, съвременен, единен

Българският език – древен, съвременен, единен. Сборник от научна конференция в памет на проф. д.ф.н. Благой Шклифов. София, 26 – 8.10. 2016 г. Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН, Македонски научен институт. София: Рекламно-издателска къща ДиоМира, 2018, 410 с.

Сборникът „Българският език – древен, съвременен, единен“ съдържа доклади от едноименната научна конференция, посветена на 80-годишнината на проф. д.ф.н. Благой Шклифов. Форумът се проведe в София от 26 до 28 октомври 2016 г. Негови организатори бяха Секцията за етнолингвистика към Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН, Унгарският културен институт „Балаши“ и Македонският научен институт.

В конференцията взеха участие учени от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и неговите филиали от Кърджали и Смолян, Люблинския университет „Мария Кюри“, Македонския научен институт, от УНСС, ИУ, Варна и др.

Докладите от конференцията засягат различни проблеми от езикознанието. В сборника те са организирани в четири филологически направления: „История на езика и родова памет“, „Етнолингистика и ономастика“, „Съвременен български език“, „Диалектология“.

Сборникът завършва с представяне на пълна библиография на проф. д.ф.н. Благой Шклифов, изработена от Йоанна Кирилова.

Аксиологични проблеми в славянските езици (традиции и съвременност)

Аксиологични проблеми в славянските езици (традиции и съвременност). Съставители: Мария Китанова, Ирина Седакова, Петер Женюх; Ред. Ваня Мичева. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020, 236 с. ISBN 978-619-245-048-9

Взгляд на славянскую аксиологию

Отв. ред. И. А. Седакова, ред. М. Китанова, П. Женюх. Взгляд на славянскую аксиологию. Москва: Институт славяноведения РАН, 2019. 268 с.

Сборникът е съставен от разработки на участници в проекта „Езикова и етнокултурна динамика на традиционните и нетрадиционните ценности в славянския свят“ в рамките на Програмата ERA. Net.RUS Call 2018 (проект # 472-LED-SW) с участници от България, Русия и Словакия. Сборникът включва 15 научни статии, написани от учени – филолози и историци от Русия, България и Словакия, които представя многостранен анализ на аксиологичните концепции и ценностни системи в редица славянски традиции през различни исторически периоди. За да се определят моделите на динамика при промяна на йерархията на ценностите, са изучени ръкописни текстове с религиозно съдържание, народни лековници, данни за лексиката и фразеологията, фолклор, ритуали, както и мемоари и пътеписи. Изработени са асоциативни анкети и анкети с избираем отговор.

Axiologický výskum slovanských jazykov

Axiologický výskum slovanských jazykov, VEDA SAV Bratislava – Moskva, 2019, ISBN:ISBN SK (print) 978-80-89489-41-1; ISBN SK (e-book) 978-80-89489-42-8; ISBN RU (print) 978-57576-0434-3, DOI:DOI 10.31168/0434-3, 83-98.

Редактори: Петер Женюх, Ирина Седакова, Мария Китанова

Втората обща конференция на участници в проекта „Езикова и етнокултурна динамика на традиционните и нетрадиционните ценности в славянския свят“ в рамките на Програмата ERA. Net.RUS Call 2018 (проект # 472-LED-SW) с участници от България, Русия и Словакия – Axiologický výskum slovanských jazykov по проекта беше проведена в Словакия, в института „Ян Станислав“, в Братислава на 02 и 03.10.2019 г. На нея с доклади участва целият български екип.

След конференцията беше издадена колективна монография Axiologický výskum slovanských jazykov, VEDA SAV Bratislava – Moskva, 2019, ISBN:ISBN SK (print) 978-80-89489-41-1; ISBN SK (e-book) 978-80-89489-42-8; ISBN RU (print) 978-57576-0434-3, DOI:DOI 10.31168/0434-3, 83-98.

Сборникът има и електронна версия.

//slavu.sav.sk/pyblikacie/axio.pdf

Когнитивни аспекти на изречението

Георгиева, М. Когнитивни аспекти на изречението. БАН. ИБЕ „Проф. Любомир Андрейчин“. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С. 2023. ISBN 978-954-07-5873-2. 144 с.

Изследването представя диалектиката на граматиката – морфология и синтаксис, като категориална функционалност от когнитивна гледна точка. Анализирани са противоречия в граматиката и се предлага тяхното преодоляване чрез метода на когнитивното съответствие. Представена е природата на граматикализацията и взаимоотношението граматикализация и лексикализация. Определена е разликата между словообразувателен принцип и правописен принцип. Когнитивният подход прецизира синтактичната структура и съответно парадигмата на изречението по отношение на главните части и в съответствие с когнитивния анализ на граматиката на предикацията.

Метаезик и пунктуация. Синтактична онтология

Георгиева, М. Метаезик и пунктуация. Синтактична онтология. БАН. ИБЕ „Проф. Любомир Андрейчин“. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Второ допълнено издание. 2022. ISBN 978-954-07-5493-2. 170 с.

В монографията се представя езикът като феномен от трети тип, т.е. като онтология сам по себе си. Предвид на когнитивната потинция на субекта на езика и в съответствие с рефлексията като функциониращо съзнание се представя както природата на предикацията, така и определеността като функция от нея. Извежда се тезата, че пунктуацията е метаезик, заради който съюзите като езикова експликация са вариативни, така да се каже. Т.е. запетаята като пунктуационен знак е своеобразен метаезик, графика на предикативните граници, които невинаги я изискват.

Метаезик и пунктуация

Георгиева, М. Метаезик и пунктуация. БАН. ИБЕ „Проф. Любомир Андрейчин“. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 2021. ISBN 978-954-07-5093-4. 128 с.

Сборник с национално значение

Властта на езика и медийният дискурс

Георгиева, М., Китанова, М., Мичева-Пейчева, К. Властта на езика и медийният дискурс. Сб. Българска академия на науките. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. 2022. ISBN 978-619-245-243-8. (e-book). 118 с. Сборник с национално значение с Решение на Съвета за издателска дейност при БАН. (Протокол №3/15.03.2023 г., т. 10.2.)

Сборникът изследва властта на езика през нормата и кода, която небрежността на употребата не може да преодолее дори в свободата на словото. Смятаме, че грешката не може да бъде верифицирана като модерна норма на XXI в., защото грешката е отстъп на речевата употреба на езиковата единица, т.е. отстъп в речевата употреба на езикова единица, отстъп по отношение на нормата, на кода. Нашата позиция е, че ние не можем да направим обратно действие, да върнем действието назад, да направим метатеза на позициите език – реч, да сложим употребата преди феномена. Феноменално, категориално диалектически тази метатеза не е възможна.

Синтактични аспекти на гносеологическата недостатъчност. Дефицити на предикацията

Георгиева, М. Синтактични аспекти на гносеологическата недостатъчност. Дефицити на предикацията. Унив. издателство „Св.Кл.Охридски”. С. 2009. ISBN 978-954-07-2873-5. 187 с.

За първи път се изследва гносеологическата недостатъчност на езика чрез онтологията на аз-а и неговия предикатен синоним – `съм`. Предвид на отношението помежду им и времево-пространствената му проекция се представя философията на предикацията като диференциален признак на комуникативно релевантната езикова единица – `изречението`.

Парадигма на предикацията в българския синтаксис

Георгиева, М. Парадигма на предикацията в българския синтаксис. Унив. издателство „Св.Кл.Охридски”. С. 2010. ISBN 978-954-07-3173-5. 123 с.

В книгата се представят неконвенционални експликати на предикацията въз основа на рефлексията на аз-а и чрез предикатния му синоним `съм`. На основата на разбирането за отношението като аз-ова дълбинност и субектно-предикатно съполагане в самосъзнанието във времето и пространството се представя парадигмата от предикация от гледна точка на нейното постигане като философия. Функция на тази парадигма е дихотомията просто – сложно, когато става въпрос за основната единица в синтаксиса – изречение. Всички други отношения са в основата на полипредикативните конструкции.

За екстралингвистичната природа на емотивните междуметия. Протолингвистика и комуникация

Георгиева, М. За екстралингвистичната природа на емотивните междуметия. Протолингвистика и комуникация. Унив. издателство „Св. Кл.Охридски”. С. 2010. ISBN 978-954-07-3174-2. 66 с.

Изследването е опит да се представи неезиковата природа на емотивните междуметия и да се обясни комуникативната им функционалност редом с езика като нейно основно средство. Паралелността на емотивните експликати с езиковите средства се дължи на общата им принадлежност – Аз-а, чийто глас ги въвежда в комуникативния процес. Емотивните експликати се отнасят до и за аз-а изцяло без неговото самосъзнание за това. Показана е сложността на емотивната рефлексивност на онтологията и нейната по-висша степен спрямо езиковото съзнание.