„Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология“
Институтът за български език издаде „Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология“, София, 2016, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 247 с. ISBN: 978-954-322-857-7. Трудът представлява заключителната част от фундаменталното лингвистично изследване „Български диалектен атлас. Обобщаващ том“. Той е плод на многогодишните усилия на авторски колектив от Секцията за българска диалектология и лингвистична география в състав: Антонова-Василева, Л.; Л. Василева, М. Витанова, Ел. Вълчева, Сл. Керемидчиева, Т. Костова, Ив. Кочев, Ел. Кяева, К. Смедовска, М. Тетовска-Троева, П. Урумова. В редакционната колегия участват: М. Тетовска-Троева (гл. ред.), Ел. Кяева (зам. гл. ред.), Л. Антонова-Василева, М. Витанова, Сл. Керемидчиева.
В „Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология“ се разкриват типологичните особености на българския език, отразени в лингвогеографски план в целия обхват на българското езиково землище на диалектно равнище. Картите са изработени въз основа на теренен материал и материали от писмени източници от над 2 300 селища, разположени във и извън съвременните държавни граници на Република България. Трудът съдържа 145 цветни карти, коментари, списъци и показалци към тях, отразяващи най-ярките особености на морфологичната система. Легендите и цветовото решение на картите са ориентирани към историческата интерпретация на картографираните явления.
Съпоставките със старобългарски език открояват два основни типа карти в Атласа. При първия тип се отразява разпространението и развоя на форми, наследени от старобългарски, например в картата Окончания за множествено число на едносричните съществителни имена от мъжки род от типа град, син — градове, синове. Понякога съответствията на регистрираните старобългарски форми се откриват само на диалектно равнище. Например в картата Окончания за множествено число на съществителното име мъж — мъже е отбелязано разпространението на диалектната форма мъжи, наследена от старобългарски, а наред с това и редица други диалектни форми, които не са били регистрирани в старобългарски: мъжйе, мъжове и др. В картата Окончания за множествено число на съществителното име ден — дни е отбелязано разпространението на форми като дене, денове, деништа и др. Посочват се специфични диалектни форми, например в картата Форми за множествено число на съществителното име теле – телета: телци, телчиня, телиня, теленишча, телики и др. В Атласа може да се проследи разпространението на типичната за българския език бройна форма при съществителните от мъжки род, която е наследена от старобългарската форма за двойнствено число. Специално внимание заслужават и картите, които разглеждат формите за простите минали времена, които са характерни за българския език – минало несвършено време и минало свършено време.
Не по-малък интерес в атласа представляват картите, представящи форми и явления, които не се срещат или са имали ограничено разпространение в старобългарски, защото в този период от развоя на българския език са били все още в своя зародиш. Най-яркият пример в това отношение е картата, която отразява типовете системи за членуване – Тричленна система с елементи -т, -н, -с: брегот, брегон, брегос и др.; тричленна система с елементи -т, -н, -в: брегот, брегон, брегов и др.; едночленна система със съгласна -т: брегът, брегот и др.; едночленна система без съгласна: брега, брего и др. Подобни са и картите, които показват диалектните особености на частиците за образуване на формите за бъдеще време на глаголите: ште пера, шта пера, ке пера, че пера, чу пера, жа пера, за пера, ста пера и др.
Атласът има значение не само за диалектологията, но и за други области от лингвистиката, както и за славистиката, балканистиката, европеистиката и други хуманитарни науки като историята, етнологията, фолклористиката. Той има и научно-приложна стойност – може да се използва при обучението на ученици и студенти, в работата на журналисти и дипломати. Атласът предоставя богат материал за задълбочаването на знанията за родния език и за повишаването на езиковата култура.
