Палмира Легурска Около 30% от човечеството използва за хранене вилици и още толкова – пръчици за хранене. Останалите ядат с ръце. Националното ястие на много народи от Средна Азия, Башкирия и Татарстан се казва беш-бармак, т.е. пет пръста – според древния … Продължи
Кристияна Симеонова Има ли разлика в значението на словосъчетанията правна рамка и нормативна рамка? Многозначната дума рамка тук е употребена със значение ‘обхват, предел, граници, в които нещо съществува и се развива’. Съдържателното различие между словосъчетанията произтича от семантиката на … Продължи
Цветелина Георгиева Думите метрополис и мегалополис са термини от областта на социологията и имат гръцки произход. Формално те са с един и същи завършек – –полис (гр. роlis ‘град’), и с различна първа част. За разлика от по-често употребимата дума … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Националното външно оценяване в IV клас за 2018 г. включваше текста „Вълци, овце и овен“. В него от думата овца бяха употребени формите овце, овцете и две овце. Развълнувани родители задаваха въпроси в социалните мрежи как е правилно … Продължи
Марияна Цибранска-Костова В съвременния български език често се употребява наречието впрочем. По произход то има пряка връзка със старобългарското прилагателно прочь, прочий ‘другият, останалият, следващият’ и с производното от него наречие прочее ‘следователно, тъй че, наистина, и така нататък’. В … Продължи
Диана Благоева В дните около 24 май Институтът за български език съвместно с Представителството на Европейската комисия в България организира фейсбук игра „Предложи нова дума!“. Нейната цел беше да се намерят родни съответствия на няколко сравнително нови чужди думи: дрон, … Продължи
Ванина Сумрова За изненада може би на мнозина формите имения(т) ден, имени(те) дни, именик, именици, именица, именичка, имениче и пр. се пишат с едно н, а не с двойно н (-нн-). Основателно ли е това? При прилагателни имена от типа … Продължи
Надежда Костова Думата новизъм звучи като нова, но всъщност не е. Откриваме я в „Периодическото списание на Българското книжовно дружество“ от 1889 г., в списание „Български преглед“ от 1900 г. Употребена е също от Иван Вазов в статията „Нашият поетичен … Продължи
Иво Панчев Като че все повече стават думите, които навлизат от чужд език и заварват в българския език свои „домакини“ – думи, които вече ползваме от години, понякога от векове. За българите от XIX век телеграфът е бил новост, за … Продължи
Милен Томов В нашия правопис съществуват известни ограничения при употребата на буквите ю, я и ь. Съществуващите правописни правила са напълно категорични: не се пишат буквите ю, я и ь след буквите ж, ч и ш. Това означава, че не … Продължи