Ивелина Стоянова
Преобладаващата част от едносричните съществителни имена от мъжки род образуват множествено число с окончание -ове (столове, кранове, китове), докато при многосричните окончанието обикновено е -и (учители, продукти). Срещат се и някои изключения: вятър – ветрове, огън – огньове, център – центрове; швед – шведи, шоп – шопи, ген – гени, зъб – зъби, сноб – сноби. Има някои съществителни, които образуват няколко различни форми за множествено число (понякога в зависимост от различните си значения): клон – клони и клонове, лист – листи и листове, както и листа.
При навлизането на нови чужди думи в българския език се търси модел за образуването на техните форми, най-често по аналогия с познати думи. В случая с думи като файл, сайт, блог няма колебание за образуването на формите за множествено число (файлове, сайтове, блогове). Не е такъв случаят обаче с думата дрон, при която съществуват колебания относно формата за множествено число. Това се дължи най-вероятно на аналогията с думата клон и формите клони и клонове. Формата дронове се използва два пъти по-често от формата дрони, което свидетелства за нейното налагане. Колебания има и при думи като мейл (мейли е по-често срещано от мейлове), туит (туити или туитове), куиз (куизи и куизове), круиз (круизи и круизове).
При колебание е препоръчително да се избере по-широко използваният модел – окончание –и за многосрични думи и окончание -ове за едносрични. Където е възможно, е препоръчително да се използва българският еквивалент на чуждите думи, при който няма колебание във формите – въпросници вместо куизи/куизове, пътешествия вместо круизи/круизове.
в. „Аз-буки“ бр. 32, 9 – 15 август 2018 г.