Самостоятелни разработки
Самостоятелни разработки след Форума „Изследователски подходи в обучението по български език“
Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките предлага на всички учители, които са участници във Форума „Изследователски подходи в обучението по български език“, да продължат с осем академични часа дистанционна форма на обучение, което ще завърши със самостоятелна разработка. Самостоятелните разработки трябва да включват: име, месторабота, имейл, телефон, и да имат обем до 15 стандартни страници (1 800 знака на страница).
Предложените по-долу теми могат да бъдат конкретизирани в зависимост от разработката. При разработването на темите може да се използват ресурсите, които предоставя Институтът за български език:
Речници на синоними, антоними и фразеологизми „Инфолекс“
Езикови справки (занимателни материали)
Карта на диалектната делитба на българския език
Български диалектен атлас. Обобщаващ том
Изпратете готовите самостоятелни разработки на следните електронни адреси: ibl@ibl.bas.bg и be.kursove@ibl.bas.bg . Крайният срок е 30 ноември 2019 година. За справки: 02 8 72 23 02.
Теми:
1. Фразеологизмите в обучението по български език
Цел на разработването на самостоятелната работа: Да подпомогне обучението по лексикология в средния курс, като изясни важни моменти от фразеологията за същността, моделите, семантиката и уместната употреба на фразеологизмите.
Насоки за разработката нa темата:
Да се извадят фразеологизми и контекстът, в който са употребени, от изучавани художествени произведения (можете да правите справка за различни фразеологизми в Речника на българския език и в Регистъра на фразеологизмите в българския език.
Да се даде задача на учениците да подчертаят фразеологизмите в тези извадки и да обяснят тяхното значение.
Да се даде на учениците тест с въпроси със затворен отговор относно значението на няколко подбрани фразеологизъма.
Да се даде задача на учениците за групиране на подбрани фразеологизми, които влизат в синонимни, антонимни и паронимни отношения.
Да се обобщят резултатите от теста и задачите.
Очаквани резултати: Самостоятелна работа, която включва експериментална част, свързана с поставяне на изследователски задачи на учениците, и аналитична част, в която се осмислят и класифицират резултатите от ученическите работи и се дават конкретни препоръки за преподаването на учебния материал, свързан с фразеологизми.
От Института за български език отговарят проф. Мария Китанова и доц. Калина Мичева-Пейчева.
2. Диалектни особености в езика на българските писатели
Цел на разработването на самостоятелната работа: Да подпомогне обучението по книжовен език във връзка с някои стилистични особености, свързани с с диалектите, както и осмислянето на различните авторови стратегии при създаването на художествен текст.
Насоки за разработката на темата:
Да се избере текст от литературно произведение, включено в учебната програма, и открийте в него думи и форми, които имат диалектни особености.
Да се определи на какво езиково равнище са диалектните особености – фонетично, морфологично, синтактично или лексикално.
Да се определи с кой диалектен район са свързани диалектните особености, като използвате Картата на диалектната делитба на българския език и Българския диалектен атлас. Обобщаващ том. Възможно е да приведете съответствия на същите думи и форми от други диалектни райони.
Да се определи каква е ролята на съответните некнижовни елементи в езика на конкретното произведение.
Да се работи с учениците върху избрания текст, като им се помогне да отговорят на (някои от) поставените по-горе въпроси.
Очаквани резултати: Самостоятелна работа, която включва експериментална част, свързана с поставяне на изследователски задачи на учениците за откриване на диалектизми, и аналитична част, в която се анализират резултатите от ученическите отговори. Може да се направят и обобщения за диалектните особености в речта на учениците, както и в речта на жителите на населеното място, в което преподава авторът на самостоятелната работа.
От Института за български език отговаря проф. Лучия Антонова-Василева.
3. Грешки в изговора и правописа на глаголни окончания в сегашно време. Историческа мотивация за нормата
Цел на разработването на самостоятелната работа: Да подпомогне обучението по правоговор и правопис на българския книжовен език, като се свърже съвременната норма с историческия развой на глаголните спрежения.
Насоки за разработката на темата:
Да се проведат два кратки теста с ученици – входен и изходен – върху материал, свързан с правописа на глаголите.
Между тестовете да се проведе занимание за произхода на окончанията и за влиянието на окончанието от трето спрежение, което възниква в българския език в периода XIII – XIV век.
Да се сравнят резултатите от тестовете и да се докаже ефективността на проведеното занимание.
Да се актуализира правописното и правоговорно правило за глаголните окончания в съвременния език на основата на новите знания за историческото развитие на глаголите.
Очаквани резултати: Самостоятелна работа, която включва експериментална част, свързана с провеждането на два теста с учениците, и аналитична част, в която се осмислят и класифицират резултатите от ученическите работи и се дават конкретни препоръки за преподаването на учебния материал, свързан с правописа и правоговора на глаголите в сегашно време.
От Института за български език отговаря проф. Марияна Цибранска-Костова.
4. Как учениците разбират архаизмите и историзмите в произведенията на българските писатели
Цел на разработването на самостоятелната работа: Да подпомогне обучението по български език в една от най-трудните области от българската лексикология – архаичната лексика, като се развие умението на учениците за самостоятелно мислене и изследователски подход към художествените текстове.
Насоки за разработката на темата:
Да се избере откъс от едно изучавано художествено произведение с архаична лексика.
Да се проведат анкети за степента на разбиране на отделни думи и на целия текст с учениците от една или две паралелки.
Да се обработят статистически анкетите и да се обобщят резултатите.
Да се предложи на учениците използването на ресурсите на Института за български език за по-добро осмисляне на архаичната лексика:
Да се направят препоръки за начини на преподаване, които да подпомагат по-доброто осмисляне на архаичната лексика в българската литература.
Очаквани резултати: Самостоятелна работа, която включва експериментална част, свързана с поставяне на изследователски задачи на учениците, и аналитична част, в която се класифицират резултатите от ученическите работи и се дават конкретни препоръки за преподаването на учебния материал, свързан с архаизми и историзми.
От Института за български език отговаря доц. Ваня Мичева.
5. Изследователски подходи в помощ на преподаването по български език
Цел на разработването на самостоятелната работа: Разработване на задачи за проверка на знанията на учениците по морфология (морфемна структура на думите, значение на морфемите, извеждане на значението на нови думи на базата на познанията за морфемния им строеж и словообразувателния им модел) и синтаксис (определяне на частите на простото и на сложното изречение; функции на частите на речта като части на изречението; перифразиране на части на изречението с подчинени изречения и обратно).
Насоки за разработката на темата:
Учениците да предлагат словообразувателни, синтактични и др. модели, по които да образуват езикови единици – думи, словосъчетания, изречения.
Да се стимулират учениците да извършват езиков анализ и да прилагат направените заключения, за да извеждат примери по аналогия и да създават по-сложни структури, като използват усвоените знания.
Да се направи анализ на постиженията и трудностите в работата на учениците.
Очаквани резултати: Самостоятелна работа, която включва експериментална част, свързана с поставяне на изследователски задачи на учениците, и аналитична част, в която се класифицират резултатите от ученическите работи и се дават конкретни препоръки за включване на изследователски подходи при преподаването на български език.
От Института за български език отговарят гл. ас. Светлозара Лесева и доц. Илияна Гаравалова.
6. Познаване на граматичните особености на местния диалект в помощ на учителя по български език
Цел на разработването на самостоятелната работа: Да подпомогне обучението по правоговор на книжовния български език, като се изяснят особеностите на местния диалект, най-вече онези особености, които го правят различен от книжовните норми.
Насоки за разработката на темата:
Да се направи запис на диалектна реч на носител на родния за учениците говор (до една страница).
Да се направи диалектоложки анализ – фонетичен, морфологичен, синтактичен, акцентологичен и лексикален – на текста, като се определят основните различия между книжовната норма и местния говор.
Да се предложат начини за преодоляване на диалектните специфики в устната и писмената реч на учениците, като се разработят упражнения по правоговор и разпознаване на лексикалните диалектизми.
Очаквани резултати: Самостоятелна работа, която включва експериментална част, свързана с диалектен запис и анализ на диалектните особености на местния диалект, и аналитична част, в която се осмисля работата по преодоляването на диалектните специфики и се дават конкретни препоръки за по-добро прилагане на изследователските подходи в обучението по български език.
От Института за български език отговаря доц. Илияна Гаравалова.
7. Приложение на изследователски подходи, интердисциплинарни методи и нови технологии в проектноориентираното обучение по български език
Цел на разработването на самостоятелната работа: Да се покаже как могат да се прилагат разнообразни изследователски подходи при анализа на езика, който има уникални свойства, които го отличават от всеки друг обект на изследователско наблюдение и научно анализиране: арбитрарност на езикови знак, линейна последователност на текста и речта и йерархична структура на синтактичните и семантичните единици, многозначност на всяко едно от езиковите нива: фонетика, лексика, морфология, синтаксис, семантика. Основно внимание трябва да бъде отделено на средствата и възможностите, предлагани от съвременните технологии и интердисциплинарните методи, които могат да бъдат използвани, за да се постигне необходимата адекватност на обучението по български език в контекста на развитието на информационните и комуникационните технологии. Допълнителна цел е представянето на езикови ресурсите и технически средства, които предлагат възможности за извличане на разнообразен езиков материал, върху който да се базират изследователските задачи за разработка на интерактивни уроци и задачи за самостоятелна работа.
Насоки за разработката на темата:
Да се определи езиковото явление, което ще се изследва, например „Кратък речник на нови думи от областта на …“, „Кратък речник на фразеологизми, свързани с …“, „Словообразувателни модели при образуването на …“.
Да се идентифицират необходимите помощни средства (корпуси, речници, литература, технически средства и др.).
Да се формулира инструкция, примерен план, помощни въпроси към учениците, които ще ги насочат при изследването. Изследването може да бъде проведено индивидуално, от групи от ученици, както и от целия клас. Може да бъде поставено като самостоятелна задача или като занимание по време на час.
Очаквани резултати: Самостоятелна работа, която включва експериментална част, свързана с поставяне на изследователски задачи на учениците, и аналитична част, в която се анализират резултатите от ученическите разработки. По време на провеждането на изследванията учениците ще вземат участие в експерименти, ще бъдат насърчавани да споделят и описват идеите си и да допринасят за развитието на индивидуални или групови проекти.
От Института за български език отговарят проф. Светла Коева, гл. ас. Мария Тодорова, д-р Ивелина Стоянова.
