Жанета Златева Поради спецификата на инициалните съкращения като начин за назоваване често възникват колебания при съгласуването им по род в изречението. В езиковата практика се срещат два варианта.Единият вариант е съгласуване с рода на опорната дума от разгърнатото съставно наименование. … Продължи
Диана Благоева В езика съществуват пароними, т.е. думи, които имат сходен звуков състав, но се различават по значение. Сходството по форма може да бъде подвеждащо и да доведе до неправилна замяна на едната дума с другата.Случай на паронимия откриваме при … Продължи
Михаела Кузмова През последните години изрази като адресирам проблема/въпроса, адресирам ситуацията, адресирам нуждата/недостига доста често присъстват в изказванията на политици и други обществени личности, както и в различни официални или медийни текстове, например: Кампанията адресира проблема с насилието над жени; … Продължи
Николай Паскалев Основният начин за изразяване на т.нар. двойна умалителност в български е прибавянето на два умалителни суфикса към неумалително име (напр. книга – книжка – книжчица; брат – братле – братленце). Съществуват и други средства за това, сред които … Продължи
Малина Стойчева Съществителното име от мъжки род вòин има дублетна форма – вòйн, тоест и двете форми са правилни. Воин и войн са посочени като дублети още в първия академичен „Правописен речник на съвременния българския книжовен език“ от 1983 г. … Продължи
Сия Колковска През последните три десетилетия в българския език навлезе един особен тип заемки от английски, които представляват съкращения в езика източник. Такава е например заемката джиесем, която произхожда от английската дума GSM, представляваща съкращение от съчетанието Global System for … Продължи
Татяна Брага Имената на месеците в съвременния книжовен български език са латински по произход. Те приобщават българския език към другите европейски езици, проникват чрез гръцки в най-ранната старобългарска епоха и заменят старите названия на месеците. Старобългарските имена за дванайсетте месеца … Продължи
Марияна Цибранска-Костова В „речника на улицата“ се появяват хибридни образувания от чужда дума и домашен словообразувателен елемент. Сред тях срещаме думи като саднат (от sad ‘тъжен’), маднат (от mad ‘луд’) и др. От двата примера става ясно, че се използват … Продължи
Диана Благоева В българския език съществуват наречия, които произхождат от стари падежни форми на съществителни, понякога слети с предлог: зиме, нощем, редом, гърбом, отръки. Едно от тези наречия е къщи, което е остаряла форма за дателен и местен падеж на … Продължи