От пет-шест до 15 – 20

публикувано в: Правопис | 0

Ванина Сумрова Налага ни се понякога да изразим приблизителност на количество, брой на нещо: на предмети; на период от време – час, ден; на мерна единица – метър, лев, килограм и др. В езика ни има специални числителни имена за … Продължи

Мога и/или може

публикувано в: Граматика, Лексика | 0

Атанаска Атанасова Всички знаем, че за да бъдем успешни в общуването, трябва да подбираме думите и изразите си съобразно това, което искаме да кажем. Но понякога не успяваме да изберем най-подходящата дума поради незнание. Такъв е случаят с мога и … Продължи

Да излезем или да не излезнем, това е въпросът

публикувано в: Граматика, Лексика | 0

Михаела Москова Според Официалния правописен речник на българския език глаголът излезна не съществува. Езиковата практика обаче сочи друго. В нея се наблюдава сравнително честа употреба на форми на глагола излезна, за това свидетелстват примери 1. и 2., извлечени от различни … Продължи

За окончанието за среден род на прилагателните бивш, нисш, овчи

публикувано в: Граматика | 0

Малина Стойчева В съвременния български език прилагателните образуват формите си за среден род обикновено с окончание -о: хубаво, високо, голямо. Прилагател­ните имена от типа бивш, нисш, висш обаче в среден род имат окончание -е: бивше, нисше, висше. Сре­щащите се в … Продължи

Старобългарски названия за роднина

Марияна Цибранска-Костова Ковид кризата и съвременните глобални изпита­ния доказаха за пореден път ролята на близкия се­меен кръг в живота на всеки човек. Как са наричали своите роднини нашите далечни предци? В старобългарски двете основни думи са: бли­жика и ѫжика. В … Продължи

За две изключения при бройната форма

публикувано в: Бройна форма, Граматика | 0

Атанаска Атанасова Бройната форма в българския език е специална форма за мн. ч. при съществителните имена от мъжки род. Тя е наследник на двойственото число в старобългарски, което не се пази днес. Тази форма се употребява след числителни бройни имена, … Продължи

Нос, носле, носленце… (За двойните умалителни в българския език)

публикувано в: Правопис | 0

Николай Паскалев В съвременната устна и писмена практика съ­ществуват интересни проявления на т. нар. двойна умалителност при съществителните имена, об­разувани с два умалителни суфикса, напр.: книга – книжка – книжчица; блуза – блузка – блузчица; брат – братле – братленце; … Продължи

„Левски“ води на „Ботев“ или „Левски“ води срещу „Ботев“

Михаела Кузмова Ако следите новините от света на спорта, вероятно нерядко се случва да чуете или да прочетете, че някой отбор или състезател „води на“ друг, например: „Левски“ води на „Ботев“ след 45 минути игра или Хамилтън води на Маса със … Продължи

За правото и закона

публикувано в: Лексика | 0

Диана Благоева Вече над две десетилетия един от основните политически субекти в Полша е партията Prawo i sprawiedliwość. По традиция нейното название се предава на български като Право и справедливост. За утвърждаването на този превод без съмнение играе роля формалната … Продължи

В него момент, от него момент

публикувано в: Граматика | 0

Магдалена Абаджиева Личното местоимение за 3. л., ед. ч. той приема формата него (го), когато изпълнява служба, различна от подлог в изречението, например: хората загубиха интерес към него; срещнах него и др. Личното местоимение него може да бъде във функцията … Продължи

1 4 5 6 7 8 9 10 36