|
на предл. 1. За означаване на притежание, принадлежност и др. Неочаквано кавалът на Дамян поде ръченица. Йовков. Този влак пътува с бързината на костенурка. Вазов. Бодра радост и прилив на сили усета Гроздан. Йовков. || За означаване принадлежност на част към цялото. Поли на планина. Покрив на сграда. 2. За означаване отношението на допълнението към съществителни, които изразяват действие или състояние. Бай Ганьо иска „ресто“ с шаване на пръстите си. Ал. Константинов. Писане на писма. Решаване на задачи. Миене на съдове. Изпълнение на наредбите. 3. За означаване на непрякото допълнение: а) При посочване на лицето или предмета, върху който минава действието на глаголи, като благодаря, извинявам се, покорявам се, моля се, отговарям, помагам, преча, приличам, сърдя се, хваля се и др. Той се покори на съдбата с примирението на мъдрец. Елин Пелин. Гласът му беше тънък и креслив... и не отговаряше на голямото му тяло. Йовков. б) При посочване на лице или предмет, към които е насочено действието. Бащата отстъпи мястото на сина. Стаматов. Той си спомни за писмото, което преди два месеца беше писал на Райна. Йовков. в) При глагола съм с наречие в безлични изрази като добре (ми) е, жално (ми) е, защо (ми) е, какво (ми) е, криво (ми) е, лошо (ми) е, студено (ми) е, топло (ми) е, и др. Ти трябваше да вземеш Станка гърбавата. Какво му е на момичето? Елин Пелин. Здравко, братко, я погледай, / на сестричката ни зле е, / ... / тя от нещо крей, вехнее. П. П. Славейков. От тези думи той не знаеше, колко е криво на стареца. П. Ю. Тодоров. г) С някои прилагателни като вреден, длъжен, подобен, полезен, приятен, равен, близък и др. Аз твърдо тук стоя и творя / човеци, по свой образ, род, по сърце и дух / на мен подобни са. П. П. Славейков. д) При някои безлични глаголи като пада се, подобава, случва се и др. Аз ще умра, както подобава на Иван Асен. Вазов. 4. За означаване на място, пространство, където, в пределите на което се извършва или става нещо; върху. И на гроба, ой нерадост, / опустяла младост, / кръстоклоне ‒ кръст юнашки, / и пиле на кръста. Яворов. Всички момичета работят на градината. Кр. Григоров. Сложиха на огъня гърне. Чорба варят, сланина ядат. Ем. Станев. Малко са ми две деца на главата, че да храня и мъж без работа. Йовков. Той ме разсипа мене, той ‒ грях му на душа. Елин Пелин. 5. За означаване на опората, основата на нещо; върху. И Марко ги въведе в стаята, която тоз час се осветли хубаво от две спермацетови свещи, закрепени на лъскави пиринчени свещници. Вазов. Той се подпира на грубо дялана тояга. Л. Стоянов. 6. За означаване на посока, точка в пространството, към която е насочено действието; към. Слънцето наваляше на запад. Вазов. Изкачих се на върха. Птичката отлетя на свобода. 7. За означаване на предмети или явления, към пределите на които е насочено действието; във. Към петляно време му дошло на ум да се прибере у дома си. Чудомир. Той вложи всичката си енергия и направи всичко, за да постъпи на служба. Елин Пелин. 8. За означаване на времето, през което се извършва, става нещо. Той на старини беше останал без жена, без деца. Елин Пелин. Не зная, други станаха хората, не е като на нашите години. Йовков. Първо е либе роса на пролет: / където росне ‒ цвете покарва; / второ е либе слана на есен: / където падне ‒ гори, попарва. К. Христов. || За означаване едновременно на времето и обстоятелствата, при които се извършва нещо. Причакваше я на излизане. Вазов. Гороломов си спомни и за двамата горски стражари, които беше срещнал на влизане в селото. Йовков. Тогава го взе вуйчо му Димо..., взе го да му води на оран и да му пасе воловете. Влайков. || За означаване на времето, през което се извършва или се проявява нещо. На мръкване към Люляково се зададоха нови войски. Йовков. На разсъмване бойците се разположиха в една малка кория до селото. К. Ламбрев. || За означаване на дати. Всяка пролет на 11 май стават шумни народни тържества. П. П. Славейков. 9. За означаване на обстоятелства, при които се извършва нещо. Нивата, орана-недоорана, се печеше на слънцето. Елин Пелин. Бива си ги момите. Я гледай как се извиват като фиданки на вятър. С. Боновски. 10. За означаване на количество, мярка или степен. Главното отделение, построено на два ката,... служи сега за прост хан. Величков. На двадесет метра зад могилата падна мина. Дим. Димов. || За означаване на възраст. И двете (жени) бяха по на тридесет и пет години. Елин Пелин. Баща си той не помнеше, а пък майка му го остави на девет години. Влайков. || За означаване с колко или колко пъти нещо се увеличава или намалява. От трима души дружината се увеличи на петима. Вазов. Смешен е той, и стипца, дето се вика, косъма на две цепи. Йовков. Стоичко, Стоичко, на сто парчета да те насекат! Ка не бе те грях. Елин Пелин. 11. За означаване на някакво пространство, някакво разстояние, което отделя едно нещо от друго. Той отстоеше вече от нас нещо на два километра. Вазов. Пред него на няколко крачки се виждат / коли, батареи, под шума укрити. Ем. п. Димитров. Надалеч, на около стотина крачки зад тях, се издига облак от черна пръст. Йовков. 12. При разпределяне ‒ за означаване на това, което лежи в основата на разпределението. Хакът тази година няма да се разхвърля на къща, а на декар. Йовков. Раздадоха ни по една свещ на купе. Ал. Константинов. 13. За означаване на начина на действието. Цялата му снага се преви на дъга. Ст. Загорчинов. Старият човек познаваше на пръсти цялата околност. Вежинов. Извиках веднъж, дваж, на посока, дано ми се обадят. Вазов. Там го уловиха и му вързаха ръцете на опак. Йовков. Баща ми работеше на парче в една обущарница. Д. Немиров. От близките къщи издигна се пушек ‒ / дим синкав и лют на кълба се разнесе / и после стихийно се вдигна нагоре. Ем. п. Димитров. 14. Диал. За означаване на целта, предназначението на действието; за. Пролет заедно ходеха на коприва, а като превали лятото ‒ на лешници и на дренки. Влайков. Когато след малко войниците отиваха на храна, командирът извика настрана помощника си. Вежинов. И някой зове, / сред ръж изкласила, / на отдих и песни / работен народ. Лилиев. Сутрин не я викаха с тях, като тръгваха на жетва. Елин Пелин. 15. За означаване на причината, повода на действието; за. След като приключи публичното разследване, съдът се оттегли на съвещание и реши да бъдат задържани само четирима от обвиняемите. К. Ламбрев. 16. За означаване на оръдието на действието. Това кьосе, облечено в груби шаечени дрехи, шити на ръка, се казваше Марко. Елин Пелин. Бойка седеше самичка... и предеше на хурка. Елин Пелин. Свиря на цигулка. 17. За означаване на преход в някакво състояние. Лицето му менеше цвета си от бяло на румено, сякаш а в душата му се бореха две мисли. Ст. Загорчинов. Това е дребен, свит и плах човек, наивен и малко глупав, или пък се преструва на глупав. Йовков. И вятърът шумеше без покой / и на крила обръщаше платната. К. Христов. 18. За означаване на пояснителното допълнение при някои глаголи. И ето, хижата пред нас огре /... Стените са варосани и нови, / мирише на гора, смола и бор. Ламар. Нека най-напред да се научи на занаят, па напокон може всякаква работа да захване. Влайков. Снажна, каквато беше майка ѝ,... тя работеше сръчно, пъргаво, като че отдавна беше навикнала на тоя труд. Йовков. 19. За изразяване на пожелание. Хай на здраве, да е жив наследникът! Вазов. На добър час! На добър път!
нà частица. Разг. 1. При даване, подаване ‒ вземи (обикн. с кратките дателни форми на личните местоимения). Нà ви мойта книга ‒ тя е вам завет. Вазов. Нà ти здравец, да си здрав. Елин Пелин. Нà! Вземи си пръстена с печата. Ст. Загорчинов. Нà, Митко. Нà да пиеш! Йовков. 2. За показване ‒ ето. Вадя и камъни ‒ нà виж ръцете ми какви са. Йовков. Ох! ‒ извика тя и стисна пръста си. ‒ Нà, порязах се зарад тоя човек. Йовков. || За засилване на израз, който предава противоположна мисъл на това, което трябва да бъде (обикн. в съчет. с ама). Чакай, ела насам, че оная вещица пак гледа ‒ каза тя, като погледна по посока на баба Ана, ‒ какво ще види, ама нà ‒ само да има какво да приказва. Йовков. 3. За засилване при показателните частици ето и ей. Той е (Стаменко), той е! Ей нà, пак замаха с ръка, а птицата си седи на десницата му. Ст. Загорчинов. Ей нà, приставам, ти! Искаш ли ме? Йовков. Ето нà, пак захвана ‒ каза Василена. Йовков. Ами нали уж ще си идете, защо се свря тука?... ‒ Ей тъй нà. Гледам, че ви не спори работата, та рекох да ви помогна. Влайков.
|