накипя̀вам, -аш, несв.; накипя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. накипя̀л, -а, -о, -мн. накипèли, св., непрех. 1. За обида, гняв, мъка и др. ‒ натрупвам се, набирам се до такава степен, че не мога да се задържа. Възмущението и нетърпението се надигна и накипя тоя път по-бързо, преспанци се готвеха не на шега да прогонят наместника от църквата. Дим. Талев. Всичката ѝ горест... накипя изново и се изля в сълзи. Вазов. 2. Обзема ме силно чувство на яд, гняв, злоба и др. Поддаде се той на хорските приказки, накипя от гняв. Караславов. 3. безл. в съчет. със съкратената дателна форма на личните местоимения ‒ натрупва ми се, набира ми се много гняв, мъка, негодувание и др. И стрина Венковица, както ѝ бе накипяло, взе та наприказва на дъщеря си всичко, що ѝ тежеше на душата. Влайков.
|