надя̀вам, -аш, несв.; надя̀на, надèнеш, мин. св. надя̀нах, прич. мин. страд. надя̀нат, св., прех. Диал. 1. Обличам, обувам. Той се натъкмява. / Най-първо кадифен елек надява. К. Христов. А Катерина превърза набързо главата си, надяна оставените край чергата налъми, изтича на улицата. Дим. Талев. 2. Слагам на врата или през рамо. Една баба прегърна Янко и му надяна цяла торбичка с хляб и сирене. Ем. Коралов. 3. Забождам, забучвам, втъквам. То седнало, седнали и другите, надянали къдели, запрели и запели. Нар. прик. Надяна хурката. надявам се, надяна се страд.
|