нашàрвам, -аш, несв.; нашàря, -иш, мин. св. -их. св., прех. 1. Шаря много, шаря колкото е нужно. Всякой домовладелец се старал тъй да си построи къщата..., тъй да я нашари, че само тя да ти се хвърли в очи. Ал. Константинов. 2. Прен. Разг. Оставям следи, шарки, като бия някого или като стрелям по някого. Де го тоя хубавец, аз да нашаря задника му с каиша, както си знам! А. Гуляшки. Той... бе един от най-дързостните момчета и тогава, когато беше нашарен с няколко куршума. З. Стоянов. нашарвам се, нашаря се страд.
|