насòчвам, -аш, несв.; насòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Давам насока, отправям, обръщам към нещо. Изведнъж конят изцвили неспокойно, като насочи ушите си напред. Дим. Димов. Марко насочи пищова, сниши се и извика страшно. Вазов. Той гледа разклатените клони и ясно вижда кошутата. Стефан насочва пушката. Йовков. Райка бе насочила поглед към Пенка. Влайков. На всички им се стори, че някой ги подслушва, и насочиха възбудени погледи към изхода. К. Петканов. 2. Показвам някому накъде да върви, напътвам го. Те се умориха, капнаха и покорно отиваха натъй, накъдето ги насочваха. Йовков. Нина странеше от него, държеше се гордо и презрително, но това не го плашеше. Стига да се съгласят родителите ‒ човек е като вода, накъдето го насочиш, натам тръгва. Г. Караславов. 3. Прен. Давам разяснения, наставления за нещо на някого; упътвам, напътвам. Султана не преставаше да бъде внимателна и дори ласкава към нея... ‒ но като искаше, да я въведе в реда на къщата и не пропускаше случай да я насочва, да я поучава, тя се стремеше, вярна на природата си, да я подчини на своята воля. Дим. Талев. насочвам се, насоча се страд.
|