настàвник., мн. -ци, м. Остар. Лице, което напътства, поучава, възпитава някого. На България трябват сега мозъци с трезви мисли,… трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина. Вазов. □ Класен наставник ‒ учител, на когото е възложено да се занимава с надзора и административната работа на някой клас.
|