напѝрам1, -аш, несв.; наперà, -èш, мин. св. напрàх, св., прех. Изпирам много, голямо количество.
напѝрам2, -аш, несв.; напрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. напря̀л, -а, -о, мн. напрèли, св., непрех. 1. Прех. и непрех. Остар. Диал. Наблягам, натискам нещо със сила. Напираме вратата да излезем вън. Влайков. Вятърът напираше по каросерията и ревът му заглушаваше равномерното дишане на мотора. А. Гуляшки. 2. Настъпвам, напредвам със сила, с напор. Тълпата откъм Ючбунар напира, полицаите се стъписват, вълната ги отвлича, откъснати и безпомощни. Л. Стоянов. Но ето че патроните на картечницата се свършиха и тя млъкна. Ония отсреща почнаха пак да напират. А. Каралийчев. 3. За чувство, желание и др. ‒ стремя се да се проявя, да се покажа. Демир обходи двора... В кръвта му все още напираше на гъсти вълни кипналата от снощи злоба. А. Гуляшки. По врата, по лицето му започна да пълзи червенина, в очите му напираха сълзи. Дим. Талев.
|