натàтък нареч 1. В обратна посока на мястото, гдето се намира лицето, което говори; натам. Противоп. насам. Той видя, че ще вали, и тръгна бързо нататък. Вазов. Боляринът се обърна към кулата и нещо внимателно загледа нататък. Ст. Загорчинов. Тук беше Разполе и цялата местност нататък беше хълмиста, неравна. Дим. Талев. 2. За място ‒ означава, че действието се извършва от определено място към друго. От тук нататък той не срещна никого. Йовков. 3. За време ‒ означава, че действието се извършва от определен момент насетне. От днеска нататък българският род / история има и става народ. Вазов. От тоя ден нататък аз почнах рядко да ходя на лов. Елин Пелин. От сега нататък. 4. Само в сравнит. степен ‒ след това, по-сетне. От разговора тя разбра, че, каквото и да се случеше по-нататък..., поне щеше да има хляб. Дим. Димов. □ И така (тъй) нататък (съкратено и т. н.) ‒ употребява се в края на изброяване, изреждане, за да се означи, че не се изброява всичко, което може да се каже; и прочие. Насам-нататък ‒ на една и друга страна, на различни страни; нагоре-надолу.
|