натя̀гам, -аш, несв.; натèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам тежък; натежавам. Часовете ти се струват години, нощта ‒ нескончаема, цял век; очите ти най-после захващат да натягат за сън. Влайков. Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна ще майчин страдалчески лик. Яворов. Клепачите му натегнаха и той задряма. 2. За блюда, везни ставам по-тежък и се спускам надолу. Да видим къде ще натегнат везните. натягам се, натегна се страд.
|