насамè нареч. Разг. Обикновено за двама души ‒ без да присъства някой друг. Откак беше се върнал, Павел за пръв път остана така насаме с баща си. Елин Пелин. Марина знаеше, че нейните родители се наговарят да я задомят за някой занаятчия или търговец в града. Тя беше подочула, когато те си приказваха насаме за това. Г. Караславов. || Съвсем сам, без други хора. Всяка от тях мислеше да доде по-рано, дорде няма други хора, та насаме да си поплаче над руския гроб, дано ѝ поолекне. Влайков.
|