нагрозя̀вам, -аш, несв.; нагрозя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Намразвам. Свекърът, а свекървата хеле ‒ люто я мъчат; нагрозили са я зле, всеки ден клетви и поразии. Вазов. Дълбоко огорченият хаджи Ефтим нагрози родното си място и се закле никога да се не върне. Вазов.
|