наваля̀вам, -аш, несв.; наваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. наваля̀л, -а, -о, мн. навалèли, св., непрех. Само 3 л. 1. За сняг ‒ валя и покривам нещо; натрупвам, затрупвам. Понякога си лягаше вън и на сутринта от разгалените си меса изтърсваше снега, който беше го навалял през нощта. Йовков. Полето е пусто, снегът си стоеше тъй, както си беше навалял. Йовков. 2. За дъжд ‒ падам върху нещо и го намокрям. Навали ли дъжд, засееме ли ‒ добре сме. Йовков.
|