нацъфтя̀вам, -аш, несв.; нацъфтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. нацъфтя̀л, -а, -о, мн. нацъфтèли, св., непрех. 1. За много цветя или дървета ‒ цъфвам в голямо количество. Тук-таме се белее нещо, но изведнъж не може да се познае дали е някоя закъсняла пряспа или пък кокичета са нацъфтели. Йовков. 2. Покривам се, отрупвам се с цветя. Момата се спря пред шипката и извика: ‒ Колко е нацъфтяла! Елин Пелин.
|