надзъ̀ртам, -аш, несв., непрех. 1. Поглеждам от време на време за малко, за кратко с любопитство през нещо (отвор, дупка, цепка и под.). Старата хазайка стоеше на прага на къщичката..., а зад гърба ѝ уплашено надзърташе Юлия. Вежинов. Невидими очи надзъртаха и дебнеха през пролуки и дупки. Дим. Талев. 2. Виждам се малко или не цял; показвам се от време на време. Измежду върбите покрай реката надзъртат само върховете на високите му извити стрехи. Влайков.
|