напрèде нареч. Диал. 1. С кратко лично местоимение в дат. падеж ‒ пред, отпред. Маскирана вакханка с волен смях / напреде ми се мерна. Яворов. Смутих се от онова, което виждах напреде си. З. Стоянов. 2. Напред (в 1 знач.). После изпращат напреде двама бойци съгледвачи, за да следят за овцете и виторогите бици. Ас. Разцветников.
|