надвèсвам, -аш, несв.; надвèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Навеждам, провисвам нещо над друго нещо. Надвесват плод лозници, круши, дюли, / и вятър стърнищата сиви брули. Ем. п. Димитров. Той вдигна очи и видя, че това беше цвят от сливата, която бе надвесила клони над улицата. Вазов.
|