намръ̀щен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от намръщя. 2. Като прил. ‒ а) Който има сърдит, недоволен, мрачен израз. Страх и гняв се изобразиха по лицето на намръщения монах. Вазов. Между войниците ходи Буцов, стегнат, намръщен и важен. Йовков. б) Поет. За планина, небе и др. ‒ покрит с облаци; неприветен. Полето се белееше навсякъде, а от намръщеното небе се сипеха леки снежинки. Кр. Григоров.
|