наврèмени нареч. Диал. От време на време, сегиз-тогиз, понякога. Навремени се спирахме и извръщахме да гледаме великолепната панорама. Вазов. Леля Гена беше среден бой, лицето ѝ май увяхнало, очите ѝ навремени живи и ясни, а навремени с вдълбочен и малко посърнал поглед. Влайков. Вече е късно след пладне. До нас достигаше навремени раздразненият лай на кучетата. Яворов. Макар нощта да бе тиха, навремени откъм Етъра се провличаше хладен ветрец. Ст. Загорчинов.
|