назовàвам, -аш, несв.; назовà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Давам име или прозвище; наричам. Как ще назовете списанието си? Вазов. От тогава Бойчо Знайников го назоваваше „новий Харун-ал-Рашид“. Вазов. 2. Казвам, изричам името на някого или на нещо: произнасям. Добре запознати групови командири или бойци разглобяваха пушка, пистолет, шмайзер или картечница, показваха всяка тяхна част, назоваваха името ѝ, обясняваха за какво служи. К. Ламбрев. Боре! Тя за пръв път му каза така. А така само майка му го назоваваше. Караславов. назовавам се, назова се страд.
|