налỳчквам, -аш, несв.; налỳчкам, -аш, св., прех. 1. Намирам с лутане или трудно. Мъглата като че беше се сгъстила и той едвам налучкваше пътя. Елин Пелин. 2. Узнавам, долавям по догадки. Някой е дигнал капака на стария олющен роял и се опитва да налучка някаква забравена мелодия. Св. Минков. налучквам се, налучкам се страд.
|