натуралѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (лат.). Лит. Изк. Течение в изкуството и литературата, възникнало във Франция към края на XIX в., което се стреми към обективно възпроизвеждане на наблюдаваната действителност. 2. Филос. Философско направление, според което природата е универсален принцип за обяснение на света, а общественото развитие се ръководи от природни фактори.
|