набъ̀бвам, -аш, несв.; набъ̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Увеличавам, разширявам обема си, издувам се. Изпод кожата са набъбнали жили като пиявици. Йовков. Овошките изпъват с наслада клонете си в топлия въздух, пъпките им набъбват и се разпукват. Йовков. Първият есенен дъжд падна... Земята набъбна, почерня и замириса на влага, на живот. К. Петканов.
|