настъплèние, мн. -я, ср. Движение на войски с нападателна цел. Куршумите все плющяха в стените, настъплението взимаше формата на юруш. Вазов. Нахлуването и настъплението в Тракия ставаше е една невероятна бързина. Йовков. □ Минавам в настъпление ‒ а) Започвам военно нападение. б) Отправям открито нападки срещу някого.
|