наполѝвам, -аш, несв.; наполèя, -èеш, мин. св. наполя̀х, прич. мин. страд. наполя̀н, -а, -о, мн. наполèни, и наполя̀т, -а, -о, мн. наполèти, св. Поливам обилно, много. И днес, като си спомня тези тъй далеч останали години, / усещам оня лъх от наполените шибои и гергини, / лъха на прясно прекопаните лехи ‒ / лъха на твоите лехи! Багряна.
|