набàрвам, -аш, несв.; набàрам, -аш, св., прех. Разг. Намирам нещо чрез пипане, без да виждам; напипвам. И всички пипнешком затършуваха в мрака. Но никакво човешко тяло не набираха ръцете им. Вазов. Той набара нещо на кръста му под шаечевото сетре и измъкна един револвер. Вазов. В тъмнината го залаяха кучета. Набара камък и го хвърли по тях. К. Петканов. В един вир набираха мряна риба. набарвам се, набарам се страд.
|