нàбег, мн. -зи и -ги, м. (рус.). Внезапно нападение или втурване срещу противник; впускане, устремяване. В утрото на светла ера, с факела на нова вера, / идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел. Смирненски. Варварските племена правеха чести набези във Византия.
|