набедя̀вам, -аш, несв.; набедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Несправедливо обвинявам някого в нещо. Не стига това, ами са го набедили, че гърмял срещу заптието. Вазов. Някой беше хвърлил камък от улицата. „Набедиха, както винаги, Гроздана и Тачката. Йовков. Мисли, мисли дълго Цеко, / търка си челото, / па скокна, във град отиде, / набеди селото, / че то уж прибира скритом / всяка нощ комити. Вазов. набедявам се, набедя се страд.
|