набѝвам, -аш, несв.; набѝя, -ѝеш, мин. св. -их, прич. мин. страд. набѝт, св., прех. 1. Бия много или колкото смятам за необходимо. Защо го кълнеш, вземи по-добре, че го (детето) набий: от бой няма да умре. Йовков. След като го наби хубаво, кацарят пусна Ян Бибиян. Елин Пелин. 2. Разг. Побеждавам някого при игра, състезание, война; надвивам. Набих го на табла. Набихме ги на волейбол. 3. С удари вкарвам или намествам нещо; зачуквам, забивам. Работи у майстора си на тезгяха: зашива табан или набива клечки. Влайков. Стаменко наби гвоздея в дървото. Вазов. Някъде набиваха обръчи на каца и ехото повтаряше ударите на чука в стените на къщите. Ем. Станев. 4. Набучвам на нещо остро. Утре двадесет комити / на кол ще набием. Вазов. 5. Утъпквам, сбивам. Набивам бетона. 6. Натъртвам, повреждам по повърхността чрез удари или чрез натискане. Набиха ми се краката. Ябълките са набити. набивам се, набия се страд. □ Набивам някому нещо в главата (разг.) ‒ често повтарям и обяснявам някому нещо, за да го запомни и разбере. Набивам някому нещо в очите ‒ често посочвам някому нещо, за да го види и запомни.
|