набѝрам, -аш, несв.; наберà, -еш, мин. св. набрàх, св., прех. 1. За плодове, цветя и под. ‒ бера известно количество или много. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин. Райка бе отишла да набере лук за салата. Влайков. Набери малко череши. 2. Рядко. Събирам, привличам (вербувам) хора за някаква работа. Той държал още по-ревностни проповеди... и набрал много привърженици. Вазов. С многото злато, що бях взел със себе си, набрах една дружина от петстотин души българи. Вазов. 3. Прен. За душевни качества ‒ придобивам, натрупвам. Нека набере първом опит и разум, да възмъжее. А. Гуляшки. В този миг нарочно се бе отпуснал и изоставил на страха, за да може, когато вече наближи мястото на схватката, да набере сила и яростно да го притисне и обуздае. Вежинов. Печални граде, роде мой, / ... / де растох и набирах сили / за бурите да съм готов. Вазов. 4. В съчет. с абстрактни съществителни, които означават душевни преживявания ‒ събиране, натрупване в голямо количество на онова, което изразява съществителното: Набирам страх ‒ страхувам се. Набирам студ ‒ студувам. Набирам ядове ‒ ядосвам се. 5. Правя плат на леки, малки гънки. Тя набира плата на ръкава, за да стане на гънки. 6. Печ. Нареждам печатарски знаци по даден текст. 7. За рана и под. ‒ загноявам. Пръстът ми набра. Раната набира. набирам се, набера се страд.
|