набѝт, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от набия. 2. Като прил. ‒ а) Натъпкан плътно. И тия черни, набити гроздове им се сториха също тъй прокоба на напаст. Йовков. Набити царевични кочани. б) За човек ‒ който е със здраво, твърдо тяло. Изведнъж той съзря двамата си сина, набити и плещести здравеняци. Йовков. На вратата на кръчмата се подаде нисичък набит шоп. Елин Пелин. Набита снага. в) В който се е натъпкало нещо. Пот се стичаше от лицата на всички и а гънките на набитата с въглищен прах кожа оставаха кални бразди. Ив. Мартинов. □ Набито око (разг.) ‒ опитно око, от което нищо не убягва. Улучва ги дядо Груйо... Набито око има. Кр. Григоров.
|