наближàвам, -аш, несв.; наближà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. 1. Идвам, пристигам на близко разстояние до някого или нещо. Колкото повече наближаваха до Игликина поляна, толкоз Стоян пò се замисляше за другарите си. Йовков. Па си весел, засмян тръгна / да посрещне той (Дойчин) Стояна; / наближи я ‒ с пушка гръмна, / като видя че ѝ засмяна. Ботев. 2. За време, събитие, явление ‒ ставам близък по време. Наближи Димитровден ‒ началото на новата работна година. Дим. Талев. Есента наближаваше своя край. Йовков. Наближава обяд.
\n
|