наблъ̀сквам, -аш, несв.; наблъ̀скам, -аш, св., прех. 1. Вкарвам, натиквам с блъскане. Бай Ганьо приклекна над дисагите си, извади из пояса си мускалите, наблъска ги вътре. Ал. Константинов. Чукна, отвори, наблъска ни и двамата и влезе след нас. Чудомир. наблъсквам се, наблъскам се страд.
|