наблюдàтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, поставено да наблюдава. Заставата си имаше определен наблюдател към морето ‒ опълченеца Адамов. Йовков. Наблюдател в метеорологическа станция. 2. Човек, който наблюдава, гледа, разглежда нещо: зрител. Една каменна полукръгла ограда... и Ниагарският водопад. Всички наблюдатели бяха вцепенени, като в жива картина. Ал. Константинов. Опознавайки света, човек не е хладен и безстрастен наблюдател.
|