набля̀гам, -аш, несв.; наблèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наблèгнат, св. 1. Прех. и непрех. Остар. Натискам върху нещо, като се облягам на него. Не повика, не се обади, наблегна на вратата със страшната си сила и я отхвърли пред себе си. Йовков. 2. Непрех. Посочвам, обръщам внимание на нещо по-важно; подчертавам. На това същото като че ли иска да наблегне и авторът на „Зидари“, като влага в устата на едно от действащите в драмата лица думите: Един трябва да се прежали за всички! П. П. Славейков. || Произнасям по-натъртено, по-подчертано. Наблягаше на всяка дума, сякаш диктуваше формула. Караславов.
|