набòжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който старателно изпълнява религиозните правила; религиозен. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Вазов. 2. Който изразява или вдъхва религиозно чувство. Видях побелели старци в набожни и мълчаливи пози. Йовков. От близкото село се носеше набожен ек на камбана и приятно трептеше в пресния сутрешен въздух. Елин Пелин.
|