наболя̀вам, -аш, несв.; наболя̀, -ѝш, мин. св. наболя̀х, прич. мин. св. деят. наболя̀л, -а, -о, мн. наболèли, св., непрех. Само 3 л. 1. Боли малко или от време на време. На другия ден чорбаджи Аврам се събуди с някакъв страх, като скрита раничка вътре в тялото, която едвам наболява, човек не я забравя никога и се бои да я докосне. Дим. Талев. 2. В съчет. с кратките вин. форми на личните местоимения ‒ усещам малка болка от време на време. Кракът ме наболява.
|