наболя̀л, -а, -о, мн. наболèли. 1. Прич. мин. св. деят. от наболя. 2. Като прил. ‒ а) Който дълго време е страдал и в който се е насъбрала много горчивина. Трайко сега пред своя близък другар изливаше огорчението на своята наболяла душа. Влайков. Наболяло сърце. б) За въпрос ‒ който дълго време чака своето разрешение. Наболели въпроси.
|