набраздèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от набраздя. 2. Като прил. ‒ по който има бразди. когато заговори партийният секретар Ангел Пилчев, сълзи потекоха по набраздените лица на старите миньори. А. Каралийчев.