наброя̀вам, -аш, несв.; наброя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Заплащам в брой. Пано му наброи на ръка четири хиляди лева. Йовков. 2. Обхващам, включвам в себе си някакъв брой; съдържам, имам. Градът наброява половин милион жители. наброявам се, наброя се страд.
|