набỳтвам, -аш, несв.; набỳтам, -аш, св., прех. 1. Вкарвам, втиквам с бутане. Набутаха пак книги и писма в чувалите. Величков. 2. Разг. Намирам, напипвам нещо. Той побара и набута една стена от пръст и камъне. Вазов. набутвам се, набутам се страд.