набỳчвам, -аш, несв.; набỳча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Набождам нещо на остър предмет; забучвам. Те снеха калпаците си, набучиха ги върху щиковете, вдигнаха ги нагоре и ревнаха: ура! А. Каралийчев. 2. Забивам, забучвам заострен предмет в нещо. Набучих няколко колчета. На шапката си набучи две пера. набучвам се, набуча се страд.
|